ДНК на преяждането

Всички ние сме прекалявали с храна в даден момент от живота си, но системното преяждане е повтарящо се поведение, което може сериозно да навреди на здравето ни. Въпреки че то често е резултат от стрес и психически проблеми, например депресия, някои проучвания подсказват, че има връзка между системното преяждане, гените и хормоналния дефицит.

Виновни ли са гените?

Според проучване от 2015 г. склонността на тийнейджърите да преяждат системно може да се дължи на генна мутация. За целите на изследването учените от университета Queensland в Австралия прегледали генетичните данни на 6 000 участници на възраст между 14 и 16 г. и установили, че тези от тях, които имат определена мутация в разположението на гена FTO, имат 20% по-голяма склонност към системно преяждане, като при момичетата този процент се покачва до 30 на сто.

Това изследване е значителна стъпка напред в опитите ни да разберем влиянието, което гените оказват върху системното прекаляване с храна – състояние, от което страдат около 10% от възрастните и юношите по света. Установяването на причините за системното преяждане е ключов фактор за разработването на бъдещи стратегии за предотвратяване на този опасен навик.

„Изследването все още е в началната си фаза, но вече имаме по-добро разбиране за начина, по който възниква това поведение“, казва ученият Дейвид Евънс. „Нещата са много сложни, защото склонността към системно прекаляване с храна се влияе от много фактори свързани с гените и околната среда.“

Желанието ви да тършувате в хладилника може би е въпрос на… хормони

В друго проучване, публикувано онлайн в Cell Reports, учените от медицинския институт Rutgers Robert Wood Johnson откриват, че хормоналният недостиг също играе роля в системното преяждане.

Екипът учени от Rutgers установява, че когато се намалят нивата на хормона glucagon-like peptide-1 (GLP-1) при лабораторни мишки, животните преяждат и консумират повече богата на мазнини храна. Хормонът GLP-1 се асоциира с регулиране на хранителните навици и съобщава на мозъка, че стомахът е пълен и е време яденето да приключи.

Когато учените активирали хормона в мезолимбичната допаминова система (ключът към възнаграждение в мозъка), наблюдавали обратният ефект – мишките консумирали по-малко храна, като вече не предпочитали такава с повече мазнини. Според изследването, тези резултати подсказват, че активирането на този хормон в една-единствена област на мозъка би спомогнало за преодоляване на недостига и би могло да е ефективен начин да се контролира преяждането.

„Ако открием как централната нервна система използва GLP-1, за да регулира свързаното с приема на храна поведение, бихме могли да разработим специализирана терапия с по-малко странични ефекти,“ твърди ученият Жипинг Панг.

Системното преяждане е хранително разстройство, при което засегнатите преминават през периоди на преяждане, често последвани от предизвикано насила повръщане. Изданието Medical News Today пише, че системното преяждане повишава риска от здравословни проблеми като затлъстяване и диабет тип 2. Идентифицирането на хора, които имат по-висок риск от развиване на това хранително разстройство, може да предостави на лекарите начин за ранна превенция. Един такъв метод би могъл значително да намали риска и да наложи здравословни хранителни навици още от ранна детска възраст.

Автор: Дейна Дъви

Източник: http://www.medicaldaily.com