Здравословното хранене зависи от гените ви

Ново изследване показва, че промяната в начина на хранене на европейците след навлизането на земеделието преди 10 хил. години е довела до генетични адаптации, съобразени с тенденциите в храненето по онова време. Изследването е от голяма важност за развиващата се област на нутригеномиката. Към днешна дата специалистите вече могат да изготвят специализирана диета за всеки пациент според генома му с цел подобряване на здравето и превенция на заболявания.

Наскоро публикувано изследване, направено в Корнелския университет, описва как промяната в диетата на европейците след навлизането на земеделието преди 10 хил. години е довела до генетични адаптации, съобразени с тенденциите в храненето по онова време.

Преди неолитната революция, която започва преди около 10 хил. години, населението на Европа се състои от ловци и събирачи, които се изхранват с животински продукти и някои морски храни. Но след навлизането на земеделието в Южна Европа преди около 8 хил. години, европейските земеделци преминават почти изцяло на растителна диета.

Проучването на Корнелския университет е първото по рода си, което отделя и сравнява адаптациите, настъпили преди и след неолитната революция, и разкрива как тези хранителни навици са отразени в гените на европейското население. 

„Изследването демонстрира изключително важната роля, която диетата е изиграла в еволюцията на човека,“ казва Алън Кийнън, доцент по изчислителна геномика и геномика на популациите и един от авторите на изследването. Кайксионг Йе, учен в лабораторията на доц. Кийнън, е водещият автор на публикацията.

Изследването е от голяма важност за развиващата се област на нутригеномиката. След време специалистите вероятно ще могат да изготвят специализирана диета за всеки пациент според генома му с цел подобряване на здравето и превенция на заболявания.

Проучването показва, че вегетарианската диета на европейските земеделци е довела до увеличена честота на алел, който кодира клетки, синтезиращи ензими, които спомагали на фермерите да метабоилзират растенията. Честотата на този алел се увеличила в резултат на естествения подбор, тъй като неолитните земеделци-вегетарианци, носители на алела, притежавали предимство, което им позволявало да имат повече деца и да предадат тази генетична вариация на идните поколения.

Генът FADS1, който тези земеделци притежавали, синтезира ензими, които играят жизненоважна роля в биозинтеза на омега-3 и омега-6 полиненаситени мастни киселини с дълги вериги (LCPUFA). Тези мастни киселини са критични за правилното развитие на човешкия мозък, тъй като контролират възпалението и реакцията на имунната система. Омега-3 и омега-6 мастните киселини могат да бъдат директно усвоени от животински продукти, но не и от растения. Вегетарианците се нуждаят от FADS1 ензими, за да биосинтезират тези мастни киселини от мастните киселини с къси вериги, които присъстват в храни с растителен произход (корени, зеленчуци и семена).

Анализи на древна ДНК разкриват, че преди навлизането на земеделието в генома на европейските ловци и събирачи преобладавал обратният вариант на същия ген поради базираното им на животински продукти хранене. Този вариант ограничава активността на FADS1 ензимите и е по-подходящ за хора, чиято диета се базира на месо и морски продукти.

Анализи на честотата на тези алели сред европейците показват, че разпространението на алела за вегетарианска диета се понижава сред населението на Европа до настъпването на неолитната революция, след което се наблюдава рязко увеличение на неговата честота. Същевременно обратният вариант на същия ген, наблюдаван сред ловците и събирачите, е по-често срещан до началото на земеделието, след което честотата му рязко намалява.

Учените установяват и градация в честотата на тези алели от север на юг от настъпването на неолита насам, включително и сред съвременното население. Всички земеделци са разчитали на растенията за своето изхранване, но тази зависимост била по-силна в южните части на континента, докато на север европейските фермери пиели повече мляко и консумирали риба и морски продукти.

Алелите за храни с растителен произход регулират нивата на холестерола и се асоциират с риск от много заболявания, сред тях възпалителни чревни заболявания, сърдечносъдови заболявания, артрит и биполярно разстройство.

„Бих искал да науча как различните индивиди реагират различно на една и съща диета,“ споделя Йе. Бъдещи изследвания ще се фокусират върху връзката между генетичната вариация, диетата и здравето, за да  може „в бъдеще да даваме персонализирани препоръки за начина на хранене според генома на всеки човек,“ добавя той.

Източник: Университет „Корнел“ за www.sciencedaily.com