Трябва ли спортистите да използват кофеин, за да подобрят постиженията си?
Кофеинът вдъхва живот на трудещите се в офиси навсякъде по света. Но възможно ли е също така да дава предимство и на спортистите?
На този въпрос ще отговорят учени от Торонто, които се приближават все повече към момента, в който ще могат да определят връзката между кофеина и гените, когато става дума за подобряване на спортни постижения. Проучването им, което ще бъде публикувано в неназовано научно издание идния месец, би могло да има важни последици в света на спорта.
Това се отнася най-вече за занимаващите се със спортове за издръжливост, тъй като според учените от университета в Торонто това е областта, където постиженията се подобряват най-много след прием на кофеин, докато при спортовете за експлозивност и сила адреналинът играе по-важна роля.
„Милиони спортисти са изправени пред дилемата дали да приемат кофеин или не,“ казва водещият учен на изследването Нанси Гест, спортен диетолог, изучаваща нутригеномика – връзката между храненето и гените. „Фактът, че понякога резултатите може и да се влошат, е важна информация за милиони спортисти по света.“
Връзката между спортистите и кофеина стана отново актуална преди месец, когато Световната антидопингова агенция потвърди, че кофеинът е в „списъка на чакащите“ при забранените субстанции. Всъщност кофеинът участва в мониторинговата програма на агенцията откакто бе премахнат от списъка на забранените вещества през 2003 г.
Генетично погледнато, кофеинът не е за всеки. Генът CYP1A2 определя колко бързо метаболизираме кофеина, като по-бързо е по-добре за подобряване на постиженията.
„Някои хора могат да преработват кофеина лесно, а други не чак толкова,“ обяснява Грег Уелс, преподавател по кинезиология в университета в Торонто.
Изследването на Гест се провело в лабораторията на Уелс, където 100 доброволци се подложили на генетични тестове, за да се определи дали метаболизират кофеин бързо или бавно. Тестът се предоставя от генетична компания и е единственият начин да се разбере дали човек е бърз или бавен метаболизатор на кофеина. Времето нужно за заспиване след прием на чаша кафе не е точен индикатор.
От 100 участници в изследването за издръжливост, половината (50%) метаболизирали стимуланта по-бързо и се представили по-добре на 10 км колоездене за време, отколкото когато приемали плацебо. 10% метаболизирали кофеина по-бавно и се представили по-зле, отколкото, ако вземали плацебо. Представянето на останалите 40% от участниците не се променило, независимо дали приемали кофеин или плацебо. Учените давали на участниците в изследването точни дози от 2 или 4 мг кофеин за килограм телесно тегло под формата на таблетки, а не кафе.
Кофеинът действа на централната нервна система при тези хора, при които се наблюдава положителен ефект. Кофеинът блокира успокояващия ефект на химически съединения – рецептори на аденозин. Така се намалява напрежението и болката в мускулите, а тялото може да издържи на по-интензивно натоварване без да изпитва по-силна болка.
Ползата от кофеина за спортистите вероятно зависи и от кой точно спорт те практикуват. Баскетболистите може и да нямат нужда да приемат кофеин, казва Уелс.
„Ако трябва да сте спокойни и отпуснати, определено трябва да го избягвате,“ обяснява той. Изследването показва положителни резултати при някои спортисти, трениращи спортове за издръжливост. „Ако се занимавате с колоездене или трябва да избягате 1 500 м, ефектът може да е много силен.“
Но това не означава, че спортистите трябва да започнат безразборно да се наливат с кафе преди състезания. Всъщност, едно стандартно „венти“ кафе от „Старбъкс“ (591 мл) съдържа твърде много кофеин.
„Това би било абсолютната горна граница на безопасното,“ казва Уелс и препоръчва най-много две чаши (473 мл).
Ако бавни метаболизатори приемат твърде много кофеин, това би могло бавно да увеличи риска от сърдечен удар и високо кръвно налягане, тъй като остава за по-дълго в кръвта, обяснява ученият Ахмед Ел-Сохеми, нутриционист, който е бил наблюдател в изследването на Гест. Той е изучавал кофеина и сърдечните заболявания и е основател на генетичната компания – тази, която предлага генетичните тестове.
Обратно, при бързите метаболизатори се наблюдава понижаване на риска от сърдечни проблеми при прием на две до три чаши кафе дневно, казва той.
„Освен ако не познавате гените си и връзката им с метаболизма на кофеина, трябва да ограничите кафето до не повече от две малки чаши,“ обяснява Ел-Сохеми. Под „малки чаши“ той разбира две чаши от по 236 мл всяка – колкото са две малки или една „гранде“ напитка в „Старбъкс“.
Почитателите на „венти“ кафето не само имат вреден навик, но и приемат повече кофеин, отколкото е необходимо за подобряване на спортните постижения. За един седемдесеткилограмов спортист, който е бърз метаболизатор, са достатъчни около 280 мг кофеин, обяснява Гест. Това е 4 мг кофеин за килограм телесно тегло, което е точно количеството, използвано по време на изследването.
Кафето „венти“ в „Старбъкс“ е 591 мл и съдържа 340, 410 или 475мг кафе в зависимост от степента на изпичане (колкото по-светло е печенето, толкова повече кофеин съдържа кафето). Едно „гранде“ кафе (473 мл) съдържа поне 260 мг кофеин, а една чаша „високо“ кафе (354 мл) има най-малко 193 мг кофеин, според информация на фирмата. Кафето в „Тим Хортънс“ съдържа между 140 мг (късо) до 330 мг (много дълго) кафе, според информация на производителя, въпреки че Гест установява, че съдържанието на кофеин във всяка чаша може да е различно. Тя използва кофеин на прах, за да получи стандартно дозиране за целите на изследването си.
„По всичко изглежда, че от 2 до 4 мг кофеин на кг телесно тегло е магическата доза, която би свършила работа на повечето спортисти, практикуващи спортове за издръжливост,“ споделя Гест.
Автор: Джонатан Форани, репортер
Източник: www.thestar.com