Гени и околна среда: до колко можем да контролираме стареенето на кожата?
С увеличаване продължителността на живота последиците от застаряването станаха обект на особено внимание. Застаряването на кожата придоби все по-голям интерес, не само защото е най-очевидният признак за процеса на стареене, но най-вече защото е отражение на човешкото здраве.
Кожата е основната ни бариера и защита от околната среда. С напредване на възрастта кожата губи своите структурни и морфологични характеристики и вследствие на това всички нейни функции се влошават. Изложените,на влиянието на външни фактори, области на тялото страдат най-много, като прекомерното излагане на тези участъци може да доведе до преждевременно стареене.
Последните проучвания показаха, че навиците, които развиваме, и изборът, който правим през целия си живот, дават голямо отражение не само върху общото ни здраве, но и са в пряка връзка с процеса на стареене. Всъщност, само пет години тютюнопушене ни карат да изглеждаме по-възрастни, а за всяко десетилетиесе добавят още около три години към възприеманата за нас възраст. Прекомерното излагане на слънце също води до ранни признаци за стареене на кожата. Друг основен фактор за увреждане е стресът, който може да ни накара да изглеждаме от три до шест години по-възрастни.Хормонът на стреса – кортизол, разгражда колагена, а по-малко колаген означава по-слаба кожа и повече бръчки.
Установено е, обаче, че вредните фактори на околната среда съставят само 40% от предпоставките за преждевременно стареене. Независимо от защитата на кожата, която полагаме, много от нас имат варианти в определени гени, обуславящи формиране на частично или изцяло нефункционална кожна бариера. Тези „вредни“ генни вариации намаляват естествената защита срещу увреждания от замърсители, химикали, УВ лъчи, които лесно навлизат в тялото и причиняват чести алергии, екзема, акне, ихтиоза, рак на кожата.
През последните години технологията за новогенерационното секвениране се превърна в ценен инструмент за скрининг на генетичен материал и определяне на гените, включени в механизмите на стареене. Установено е, че около 60% от причините за прекомерно увреждане се дължат на генетични фактори. Информацията за тези гени и техните вариации между хората доведе до развитието на нови стратегии, даващи възможност за по-добро възстановяване на кожата и по-ефективна борба с процеса на стареене.
Възниква въпросът – ако сме генетично програмирани да имаме повече акне, бръчки, по-суха, омазнена, изтънена или чувствителна кожа, все още ли си струва да се борим? Отговорът е да. Добрата новина е, че ако не сме родени с перфектна кожа, съществуват редица стъпки, които могат да се предприемат още сега и да дадат положителен резултат в бъдеще.
Дермагенетиката е растяща наука за генетично тестване, базирано на избрани генетични варианти между хората, свързани със здравето на кожата. Дермагенетиката ни предоставя възможност да коригираме „дефектите“ в нашите гени, отговорни за стареенето на кожата и по този начин да намали вредните ефекти на клетъчно ниво, като ни дава препоръки за употреба на витамини, локални продукти, добавки и козметични процедури, персонализирани за нуждите на всеки от нас.
Тестът NGDerm на NutriGen изследва 15 подбрани гени, които играят ключова роля в процеса на стареене и увреждане на кожата. Той може да ни даде правилни насоки и препоръки за грижа за кожата спрямо генетичните ни заложби, осигурявайки по-добро здраве и по-жизнен външен вид.
Време е да бъдем активни сега. Да положим качествена грижа за кожата. Да не приемаме съдбата на кожата си за предначертана. Да я контролираме.
Автор: Славяна Янева
Използвана литература:
- “Application of nutrigenomics in skin health: nutraceutical or cosmeceutical”, Subbiah, M.T., J ClinAesthetDermatol, 2010 Nov; 3(11):44-6.
- “Genetics and Dermatology: a review”, Wells, R. S., The Journal Of Investigative Dermatology, vol. 67, no. 1, 67:182-187.
- “Genes Vs Routine: how much of your skin aging can you actually control”, Dayan, S., The role of genetics & skin type, Jul 29, 2014.
- “Genetics And Skin Aging”, Makrantonaki, E.,Bekou, V., Zouboulis, C., Dermatoendocrinol., 2012 jul 1; 4(3): 280–284.doi: 4161/derm.22372.
