Гени и рак на гърдa и яйчник:

Ракът на гърдата е първи по диагностициране и втори по причина за смъртност при жените в световен мащаб. Всяка година тази диагноза се поставя при между 3000 и 4000 жени в България. 1 на 8 жени ще се разболее от карцином на млечната жлеза през живота си.

Рискът една жена да развие карцином на млечната жлеза и/или рак на яйчниците се увеличава значително, ако тя е унаследила патологична мутация в един от двата BRCA гени – около 5 пъти по-висок риск от развитие на рак на гърдата и от 10 до 30 пъти по-висок риск от поява на овариален карцином.

Мъжете, носители на патологични варианти в тези гени, са с повишен риск от рак на гърда и проста. В допълнение, носителите на мутации в BRCA1 и BRCA2 гените са по-склонни да развият и други видове рак – панкреас, дебело черво, меланома, хематологични злокачествени заболявания.

Гените BRCA1 и BRCA2 са важни тумор-супресорни гени. Те участват в прецизната поправка на двуверижни скъсвания в ДНК молекулата и играят критична роля за поддържане стабилността на генетичната информация на клетката. Патологични мутации в тези гени възпрепятстват ефикасната поправка на повредената ДНК, като по този начин нараства възможността да настъпят допълнителни генетични промени в клетките, които да доведат до развитие на карцином.

Изследвани гени

NG BRCA1 + BRCA2 изследва BRCA1 и BRCA2 гените.

Установено е, че 5-10% от случаите на рак на гърда и около 15% от овариалните карциноми се дължат на патологични мутации в BRCA1 и BRCA2 гените.

BRCA1 мутация:

• Приблизително 50-65% от жените ще развият рак на гърдата до 70-годишна възраст
• Приблизително 35-46% от жените ще развият рак на яйчника до 70-годишна възраст

BRCA2 мутация:

• Приблизително 40-57% от жените ще развият рак на гърдата до 70-годишна възраст
• Приблизително 13-23% от жените ще развият рак на яйчника до 70-годишна възраст

Приблизително половината от мъжете, които развиват рак на гърдата, имат мутация в BRCA гените.

Всяко дете на родител с мутация в някой от BRCA гените има 50% риск да наследи тази мутация.

За анализирането на всеки вариант се използва информация от следните бази данни:

1. Human Gene Mutation Database (HGMD) (http://www.hgmd.cf.ac.uk/ac/index.php)
2. Short Genetic Variations database (dbSNP) (http://www.ncbi.nlm.nih.gov/projects/SNP/)
3. OMIM (http://www.ncbi.nlm.nih.gov/omim)
4. NHLBI Exome Sequencing Project (ESP) Exome Variant Server (http://evs.gs.washington.edu/EVS/)
5. ClinVar (http://www.ncbi.nlm.nih.gov/clinvar/)

Според международно приетите препоръки възможните класификации за даден генетичен вариант са:

• Патологични варианти – мутации, които водят до заболяване и са свързани с конкретен болестен фенотип
• Вероятно патологични варианти, за които има данни в полза на патогенен ефект на измененията
• Варианти с неизвестно клинично значение, с противоречиви данни за патогенност или с недостатъчно данни към момента на изследването
• Вероятно бенигнени варианти с доказателства срещу патогенен характер на измененията
• Варианти, асоциирани с клиника. Поведението при тези варианти се базира на индивидуалната или фамилна история на заболяването